4 jul 2013, 18:38

* * * 

  Poesía » De amor
520 0 0
Далеч замина с влака любовта,
любовта пулсираща с име на жена,
а на перона ме изпраща пак нощта
към влака с посока самота...

И крача с болка в моята душа,
че нараних и теб, и любовта
и всичко в мен се моли на нощта,
да се върнеш в моя свят сега..

... Щом отиваш далеч, остави ми следи,
да те намеря и целуна твоите очи,
да потънеш пак в моите ръце,
там до биещото ми за теб сърце...

Ала ти не остави даже следи,
а само сълзи и ранени мечти
и тръгна сама, като сянка една
незнайно къде по света...

© Боян Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??