4.07.2013 г., 18:38 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
519 0 0
Далеч замина с влака любовта,
любовта пулсираща с име на жена,
а на перона ме изпраща пак нощта
към влака с посока самота...

И крача с болка в моята душа,
че нараних и теб, и любовта
и всичко в мен се моли на нощта,
да се върнеш в моя свят сега..

... Щом отиваш далеч, остави ми следи,
да те намеря и целуна твоите очи,
да потънеш пак в моите ръце,
там до биещото ми за теб сърце...

Ала ти не остави даже следи,
а само сълзи и ранени мечти
и тръгна сама, като сянка една
незнайно къде по света...

© Боян Дочев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??