Видях те, като по чудо,
на оръфана, кална снимка,
трепна сърцето ми лудо
и стегна гърдите ми в примка.
Отново докоснах те
с върха на пръстите си и ето,
смехът ти застинал е
във забравено лято, в което…
Започва ли пътят за безкрая?
Безумен се обърнах да търся.
В ада ли си или във рая?
Светлината ти как да издърпам?
Не мен ще срещнеш, знам,
а душата си бяла,
в очите ми искряща там,
покорна… и цяла.
© Иван Димитров Todos los derechos reservados