johnson
81 el resultado
Когато безумен надолу копая,
и дъното после ми стане небе,
тогава над мене събират се, лаят,
бичуват ме злобни подземните две
лъжи опашати - за ангела паднал и бог - ...
  71 
Прекрасна е тази привичка
да чоплиш къдриците с пръсти.
На устните меката сричка
зарових в косите ти гъсти.
Притихнал – като сред монаси, ...
  165 
На малкия ми син Боби
Весел гълъб появи се
във очите чисти на детето.
То се втурна, на юздите
скъса дните, литна - ето: ...
  144 
Студен, ръждив ченгел,
забит на думите в плътта.
Виси сърдит, превзел
надежда, воля и мечта.
Сега табу е честното, ...
  172 
На З. Л.
В земята той меча зарови,
свърши за него войната.
Не плуг изкова, а подкови,
с вятъра литна в зората. ...
  189 
На С. Г.
Някой ден... щом се ти събудиш
от другата страна преминал,
и като сламка се пречупиш -
познай... Животът ти е кимнал... ...
  323 
Този вятър ухае на теб,
а дъждът в очите
е звезден.
Между мен и ръцете ми
ти си топло усещане, ...
  547 
Ти си нежната причина
от щастливо следствие.
Двете страни на еднаква монета,
хвърлена от ръката съдбовна.
Внезапен миг, ...
  275 
Помня улицата стръмна,
въздухът от век застинал,
църквичката ниска, тъмна -
Господ ли от тук е минал?
И солта по калдъръма, ...
  996 
Сега си наблизо,
а после... някъде там,
след време -
далече навярно,
просто... не тук. ...
  253 
Аз съм Христос, Аллах или Буда,
Богът еврейски и гроба,
тихата скръб над майката луда
в Църква или Синагога.
Кръвта на Голан съм и Газа, ...
  360 
Като бесен взорът ми падна
на гроб и куче, превито
от мъка по някой "откраднат",
и свещи слепи сред жито.
Ръка протегнах - да галя, ...
  289 
Като осколки на граната
в барутен погреб, разпилени,
далеч политнаха децата,
от изгрев тъжен заслепени.
И кухо дрънкат бели мощи, ...
  322 
Обичам вкуса ти Боже,
за бяло, ефирно и пролет.
За трепет, ласка и ложе
в интимен и шеметен полет!
За цялост, хармония, космос ...
  269 
И да можех, не бих изтрил паметта
от ръцете ти, ласки дарявали,
от нозете, затичани с лудостта,
от очите ти, страстно изгаряли!
Всяка сутрин не мога, любима, ...
  305 
Връщам се при тебе село,
както връщам се при мама!
Тук сърцето бие смело
сред поля и хора, в храма -
там свещица палнах първа, ...
  988 
Денят премигна, клепка спусна,
щурец настрои късна струна,
пчела във кошер там се гушна,
сънят след малко я целуна!
Любима, твойта кожа лунна ...
  683 
Коридорът мрачен мигновено грейна
и край мене мина лека фея,
със очите си изящни, чудодейна
сред цъфтежа див на орхидея!
В косите й - градина Божия! ...
  297 
Нека само те погледам,
после с вятъра да литна
като щрих неволен, леден
в багри на картина китна!
Дръзнах да взривя кръвта ти, ...
  960 
Бях буйно, добро момче,
търкалящо нощите свои
по стръмен път и небе,
след остри, етични завои -
към "Дон Кихот", и "Мондего", ...
  386 
Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.
Как вятърът клати пердето,
а зайчето блесва, намигва.
Водопадни се стичат косите ...
  403 
Днес ще закуся със себе си,
стръвно плътта ще разкъсам,
в клетка от кости нащърбени,
вие душата в покруса.
Увълчи се "стадото" вече ...
  425 
Сърби го пръста на спусъка -
сърцето й взел е на мушка,
възбуден диво пред сблъсъка,
в краката си цвете потъпка.
Отекна изстрел, кошута ...
  345 
Как тя играе на площадка детска,
със кукла тъжна без едно краче?
И само статуята - бяла мечка,
я вижда - трепва каменно сърце.
Сред танкове, огньове, черен дим, ...
  425 
Със вятър и куче са трима
на "сцена" с печални декори,
играят безспир пантомима
и никой със Бога не спори.
Те знаят: антрактът е преход ...
  423 
Ти - силният, така отслабен
пред всичко, което не виждаш,
но чуващ гласа си - уплашен,
от злото когато приижда,
то трови душата ти бавно, ...
  497 
Прати им, Боже, лошо време,
мъгли на хоризонта им прати,
ездачи са, безумно племе,
коне железни, въздухът трепти!
И дай ми мъдрост да не съдя ...
  466 
Егоизмът отвътре мъртви ни прави,
и слепи, за болката чужда,
и за мръсната дреха на съвестта ни,
за честта, която събужда.
Не разбрахме същността на бедата ...
  538 
Спечелих вселенското тото -
любима и чудно дете,
аз - неудачник без мото,
удавник със сламка в ръце.
Спечели безумецът в мене ...
  802 
* * *
Не харесвам тъмните пердета
зад прозорците с изгреви диви,
със спектакли птичи във дървета,
листопадите в есенни рими. ...
  709 
Улицата майка е на братче
и сестриче, хванати са за ръце.
Всяка сутрин дава им коматче
хляб и зайче с плюшено добро сърце.
Стъпки малки пак ситнят ...
  689 
Гледа ме Бог от очи на дете –
дрипаво, мръсно, ала тихо, добро.
В дните зад сивото, тъжно перде,
сълзата му чиста е само клеймо,
което отново се взира в мен! ...
  858 
Нощта е блудница красива,
коси от вятър в плитки свила,
така загадъчна и дива -
змия е тя - по змийски мила!
Завлече ме в гнездо на сенки, ...
  976 
Този облак не вещае дъжд,
даже сянка той не прави,
виснал дрипав,... изведнъж
да отмине - позабрави.
И крача аз, а той над мен - ...
  508 
О, колко малки са сине
устните твои в светлия ден,
те сучат сладкото биле,
на живота, си вече във плен!
Ти радост запали за двама, ...
  622 
Оказва се, че нужно е на Бог,
дяволът да го замерва с камък
в избистрени води, като залог
за върховния закон и данък,
който плащам със кървави монети, ...
  433 
Как прелестно спускаш клепачи.
Ресници - завеса на сцена.
Вдигаш ги с трепет и ето -
разкриваш ми цяла Вселена!!!
И тръпнеш във моите длани, ...
  800 
Чиста пролет, поглед честен,
ниско слънце нежно грее.
В клони зрее майски кестен,
вятър скита, тихо пее.
Облак в нова бяла риза ...
  598 
Подарявам ти ясна пътека
със надежда и светещи думи,
като бащина тиха опека,
да те пази по тъмните друми.
Дарявам ти мека зора, ...
  772 
Август сложи тъмни очила,
със чадърче стъпи на дъгата,
вятър диво махна със крила,
птица пийна жадно от росата!
Септември с риза на цветя ...
  770 
Propuestas
: ??:??