19 jul 2011, 21:06

# # # 

  Poesía
675 0 13

Изплакани са всички болки вече.

И всички ласки са простени.

Сушаво време душите ни спече.

Любовта до микрон е смалена.


Кръстопътни безпътници, бързаме

под небето от облачна дреб.

Всяка минута на възел е вързана.

И градът е асфалтова степ.


И се дебнеме, вълчо-двуноги,

във мъглата от грях и от смог.

В натежалите дни от тревоги,

всеки хищно се готви за скок.


Само лудите в нощи мастилени

върху листа отронват сълзи.

И в гърдите сърце неизстинало,

по човешки все още тупти...

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??