19 jul 2011, 21:06

# # # 

  Poesía
729 0 13
Изплакани са всички болки вече.
И всички ласки са простени.
Сушаво време душите ни спече.
Любовта до микрон е смалена.
Кръстопътни безпътници, бързаме
под небето от облачна дреб.
Всяка минута на възел е вързана.
И градът е асфалтова степ.
И се дебнеме, вълчо-двуноги,
във мъглата от грях и от смог.
В натежалите дни от тревоги,
всеки хищно се готви за скок. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??