argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
19.07.2011 г., 21:06 ч.

# # # 

  Поезия
676 0 13

Изплакани са всички болки вече.

И всички ласки са простени.

Сушаво време душите ни спече.

Любовта до микрон е смалена.


Кръстопътни безпътници, бързаме

под небето от облачна дреб.

Всяка минута на възел е вързана.

И градът е асфалтова степ.


И се дебнеме, вълчо-двуноги,

във мъглата от грях и от смог.

В натежалите дни от тревоги,

всеки хищно се готви за скок.


Само лудите в нощи мастилени

върху листа отронват сълзи.

И в гърдите сърце неизстинало,

по човешки все още тупти...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??