17 dic 2009, 22:59

* * * 

  Poesía » De amor
692 0 0
Една, две, три - колко са звездите,
блещукащи на нощното небе
и колко тъжни са очите,
търсещи те пак къде ли не...
Небето, осветено от звездите
красиво е, но нещо ми тежи,
насълзени светят ми очите,
защото камък върху мен лежи...
Да, знам, красиво е небето,
какви ти камъни, нали,
но от тази красота сърцето
днеска малко ме боли... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Пейкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??