Секундите тичат- непрестанна шега.
Не, не ме гледай плахо сега!
Небето може ли без звезди и луна?
Денят слънчев ли е без лъчите,
а сърцето лети ли без любовта?
Не, не се колебай - прегърни ме!
Нима фениксът не е огън и в страст
не се ражда всяко „Вземи ме!”,
изречено без думи и глас?!
Казват, че топлите ръце
криели студено сърце.
Лъжат се !Не е това,
а рубин напоен с любовта.
Казват - неверни били
светли бистри очи.
Лъжат се - само душата
вярна остава, горката!
Казват - магични били
тъмни сластни очи.
А нима, морето ще е море, ако е без бряг,
а небето - небе, ако няма праг?
Тъмното в светло потъва-
светлото в тъмно заспива.
Кръв с кръвта еднакво завира -
ледът топлина капсулира.
Не, недей и не спирай ! Целуни ме,
преди да забравя за какво съм дошла,
че секундите тичат – непрестанна шега…
Искам в бяг да застина,
но оставам ... Тик-така светът.
© И.К. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И тук - благодаря и за думите и за "любими" !Скромни са опитите ми в поезията и предимно пиша по усет, без да се придържам строго към правилата. Но винаги с чувство и винаги с желание, да покажа нещо добро и красиво на хората. Радва ме, това че тези стихове са ви донесли удоволствие.
-
Разкошни стихове!!
-
Благодаря ти, Гавраил! В мъдрите думи човек трябва да се вслушва.
-
Илияна, светът тиктака за нас.Нали за това ни е призовал на този свят.
-
Благодаря за любими, Юри! Хубава вечер ти желая!
-
Светулче и Силве - много сте мили! Благодарна съм, че ви познавам, защото топлите с думите си. Бъдете и вие така нежно-огнени, редете слова, вдъхновявайте ни! Прегръщам ви!
-
Чувствено и огнено! Стихия си!
-
Ех, щастливец е плуващият в този океан от чувства.
-
Мариянка,Наде, благодаря ви!
Лавина или торнадо - важно е да сме истински!
-
Торнада разни, отнасят нищо не подозиращия читател...
-
Веси_еси и твоето "любими" е като награда от конкурс. Благодаря ти! А всички ние сме като секундите, еднакви за времето,и различно тиктакащи в живота си.
Благодаря ви, Петър, Младен, Доче, Мариелка и Стойчо! Зарадвахте ме ! Малко колебливо стихотворение се получи , тоест мислех си,че силата на чувствата в него трябва да е повече от тази на мисълта. Но...
Благодаря за оценките и за любими!
Петър,щом те изненадвам, това означава, че все още има какво да покажа и няма да доскучавам.
Младен, винаги ме "шашкаш" с думите си. Погледнато от страна на коментара ти виждам неща в редовете си, на които не бях обърнала внимание.
Доче, много ме радва твоята похвала.
Мариелка, няма нужда от анализи, важно е да си почувствала.
Стойчо, твоето "харесва ми" е наистина високо.
Хубав да е денят ви, приятели! -
Много ми хареса, Илиянка! А финалът дълго ще тиктака в мен... Поздрави!
-
Харесва ми!
-
Никога не съм можела да правя анализи... Просто го сложих в любими.
-
"Тъмното в светло потъва-
светлото в тъмно заспива.
Кръв с кръвта еднакво завира -
ледът топлина капсулира."
Красива чувственост! Поздравления! -
Светът наистина тиктака, може би защото е един огромен часовник. Любовта е винаги в цайтнот, а може би дори в цугцванг. Но какво да се прави - такъв е животът. Без любов всичко около нас застива в един мрачен Албион, а ние самите се превръщаме в мъртви статуи.
"Небето може ли без звезди и луна?
Денят слънчев ли е без лъчите,
а сърцето лети ли без любовта?"
Тези редове са квинтесенцията на поетичния текст. Поздравявам те, че си ги написала, Лиа! -
Лирично откровение - съвсем в тон с името на сайта, където не сме на гости, а - у дома.
Лия, изненадваш ме...съвсем непрофесионално ще възкликна: "Хареса ми".
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
