Апостоле, Отечеството ври!
Търпението робско се пробуди.
Бунтарска кръв във вените гори,
а битното на крайност ни принуди.
Докарахме я, дяконе, досам –
насъщният на никого не стига
и връзваме си дневните едвам,
а таксата се вдига и се вдига …
Родина, патриоте, ли е таз,
която своите чада прокужда?
Да, знам – и теб, и него … Ала аз -
съвременникът - вече имам нужда ...