19.02.2013 г., 21:12 ч.

???? 

  Поезия » Гражданска
1416 1 2

Апостоле, Отечеството ври!

Търпението робско се пробуди.

Бунтарска кръв във вените гори,

а битното на крайност ни принуди.

 

Докарахме я, дяконе, досам –

насъщният на никого не стига

и връзваме си дневните едвам,

а таксата се вдига и се вдига …

 

Родина, патриоте, ли е таз,

която своите чада прокужда?

Да, знам – и теб, и него … Ала аз -

съвременникът - вече имам нужда

 

не само от чорбица и от хляб.

Сега е друго. Днес светът глобален

не е безсилен, гузен, нито сляп.

Животът е в пари и виртуален.

 

Кажи сега, комито – накъде?

Кому и как да вярваме, защото

очакваното често се краде

и вече е безредно обществото.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??