niko_niko (Нико Ников)
198 331
8 mar 2009, 22:55

* * * 

  Poesía » Filosófica
537 0 5

 

 

залутани в безкрая

не спираме и знаем,

че чудната омая

ни кара да мечтаем

пропити сме със сянка,

със смисъл безконечен

и търсим тъй измамно

мечтата си човечна

 

а бурно е морето

и костите са живи,

безкрайно е небето,

просторите са сиви

жалеем ги и търсим

безкрайната си дързост

не щеме да се кръстим,

живее ни се в мъдрост

 

понечих да се спусна

в полето на покоя

стихът ми се изплъзна

и пламна над прибоя

в коя гора се скитам

не зная и не питам

падението свърши,

готов съм да излитам

 

 

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??