niko_niko (Нико Ников)
198 331
8.03.2009 г., 22:55 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
528 0 5

 

 

залутани в безкрая

не спираме и знаем,

че чудната омая

ни кара да мечтаем

пропити сме със сянка,

със смисъл безконечен

и търсим тъй измамно

мечтата си човечна

 

а бурно е морето

и костите са живи,

безкрайно е небето,

просторите са сиви

жалеем ги и търсим

безкрайната си дързост

не щеме да се кръстим,

живее ни се в мъдрост

 

понечих да се спусна

в полето на покоя

стихът ми се изплъзна

и пламна над прибоя

в коя гора се скитам

не зная и не питам

падението свърши,

готов съм да излитам

 

 

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??