Аз ще открия своята пустиня,

където самотата не е страшна.

Понеже

вече всичко уморява,

от любовта дори

опитва да се скрие,

     да мие сушата нозете ми

     и влажното чело да пресушава.

Накрая да попие

     в този пясък

под тялото прозрачно на скорпиона.

Да се изрони.

Да, да се изрони

       и да се отърве от своя блясък.

Аз ще намеря своята пустиня.

И пътят ми до там ще бъде кратък.

Виждам камъка,

      за колко ли години

без звук изчезва

и без отпечатък.