Аз ще открия своята пустиня,
където самотата не е страшна.
Понеже
вече всичко уморява,
от любовта дори
опитва да се скрие,
да мие сушата нозете ми
и влажното чело да пресушава.
Накрая да попие
в този пясък
под тялото прозрачно на скорпиона.
Да се изрони.
Да, да се изрони
и да се отърве от своя блясък.
Аз ще намеря своята пустиня.
И пътят ми до там ще бъде кратък.
Виждам камъка,
за колко ли години
без звук изчезва
и без отпечатък.
© Вихрен Елбрусов Всички права запазени