* * *

10 feb 2015, 20:29

Poesía

335 0 4

Любовта като птица разпери крила.

Две тела се сляха в едно вечерта,

като едно затуптяха сърцата,

с едни очи посрещахме зората,

една музика звучеше за душите,

едни звезди ни светеха с топли очи.

Хубаво беше!

Събра ни мигът, но после настъпи зимата.

Разделихме дома, децата и вилата.

Свихме нови гнезда и

загубихме общото минало.

Само децата са повод за срещи,

като вещи ги движим от къща на къща

и никой не знае колко боли ги!

Душата - преплетени мисли,

покой не намира, свои сред чужди

се чувстват и крият дълбоко сълзите.

Голи птичета сред чакали и хищници!

Само при баба и дядо са свободни,

щастливи и с истинска обич обвити!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

MarinTachkov (Марин Тачков)

2015-02-11T18:35:51+02:00

Хубаво стихо... Поздрав!...
stoyna (Стойна Димова)

2015-02-11T07:50:38+02:00

"Само при баба и дядо са свободни,
щастливи и с истинска обич обвити!!!"
Това е днешната действителност за съжаление,
а кой може да влезе в детската душа?
Творбата ти е реалистична и болезнена, Васе!
Бог да бди над всички!
donchevav (Венета)

2015-02-10T23:05:21+02:00

Тъжно...и истинско! Поздрави!
vega666 (Младен Мисана)

2015-02-10T22:04:12+02:00

Припомни ми за моето детство. Обобщаващ текст, независимо от привидно личния си характер на изповед. Последните три реда са ужасно точни.

Харесах, Василка и те поздравявам за силното откровение!