10.02.2015 г., 20:29 ч.

* * * 

  Поезия
365 0 4
Любовта като птица разпери крила.
Две тела се сляха в едно вечерта,
като едно затуптяха сърцата,
с едни очи посрещахме зората,
една музика звучеше за душите,
едни звезди ни светеха с топли очи.
Хубаво беше!
Събра ни мигът, но после настъпи зимата.
Разделихме дома, децата и вилата.
Свихме нови гнезда и
загубихме общото минало.
Само децата са повод за срещи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??