Извайваше я
ден след ден.
Намерил бе сърцето на скалата.
И вдъхновен, и озарен
твореше в кътчетата на душата.
Измисляше я всеки час.
Събираше я – ноти за токата
от мисъл и камбанен глас.
Крадеше я от дъжд, от тишината.
Рисуваше я. Всеки миг
Сърцето му ще пръсне светлината.
Той знае, ще остане вик, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse