8.03.2018 г., 11:37 ч.  

Муза 

  Поезия
612 3 2

Извайваше я

ден след ден.

Намерил бе сърцето на скалата.

И вдъхновен, и озарен

твореше в кътчетата на душата.

 

Измисляше я всеки час.

Събираше я – ноти за токата

от мисъл и камбанен глас.

Крадеше я от дъжд, от тишината.

 

Рисуваше я. Всеки миг

Сърцето му ще пръсне светлината.

Той знае, ще остане вик,

а тя единствената

на земята.

 

 

© Бисер Бойчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??