* * *

9 ago 2009, 20:29

Poesía

394 0 2

Червило -

дискретно.

За беззъби усмивки.

Остри токчета.

Макар...

да се случват забивки.

Обеци.

Пръстени.

Колие...

А в Душата ми -

Единак.

Не мъже.

Парфюмирано белокосие.

(Сламено изрусени въпроси)

Поглъща ме

стръмното сиво небе...

След мене

тичат внуците...

Ехтят словесни откоси.

"Тази щурава баба,

нашата,

наистина ли е добре?

Досущ като мама се носи!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

adiveil (Нина)

2009-08-09T21:30:31+03:00

Различна си.
Nelsan (Нели Вангелова)

2009-08-09T21:14:03+03:00

Щураво! Хареса ми! Важно е душата да е млада! Поздрави!