Внезапен студ прегърна ме през рамо.
И някъде, сякаш в друга земя
едно дете извика тъжно "Мамо!?"
А после стана тихо. Заваля...
... от онзи дъжд, в който умират думите
за да се слеят с капчиците чисти,
и спомените там като куршумите
надвиват лесно всички трезви мисли...
Къде ли съм? Разхождах се сама
в ръката си със есенно листо...
Усещах как залязва младостта
пропускайки въпроса ми "Защо?" ...