Avis
362 el resultado
  323 
  698  12 
(Онази тъмна дума, която не мога да изрека на глас)
* * *
Докато някъде тук
някой
преяжда с егоизъм, ...
  568 
Сега, когато мъката изтича
през пръстите ми като пясък ситен,
когато трябва мъдро да обичам
и да попия в тъмното сълзите...
Когато няма нужда от въпроси, ...
  347 
Раздяла. Тиха и логична.
Без удивителни накрая.
Не пита кой кого обича.
Не иска нищичко да знае.
По вените ми страх пълзи ...
  357 
Налей в очите ми заблуда.
За миналото не тъжи.
Отдавна любовта е луда
и резистентна към лъжи.
Сега говори Тишината. ...
  323 
В такава гъста тъмнина
не бях замръквала отдавна.
Лежа на мократа земя
от страх, вървейки да не падна.
Неназовими и далечни ...
  320 
Да те приема с всяко твое Аз
и пряко всяка своя съпротива.
Да видя във очите ти компас.
Да бъда смела, вярваща и силна.
Да ти се доверя като дете. ...
  349 
Този пъстър живот като бърз влак край мене премина.
Не усетих кога побеляха косите ми даже.
Не усетих как стана две педи над мен, мили сине.
И не си и представях деня, в който ще ми покажеш
колко страшно-ненужна, далечна, досадна съм аз – ...
  1024  12 
  1249  12 
  668 
Аз зная, че за тебе съм невидим
и зная, че не чуваш моя глас.
Затуй избрах в съня ти да намина,
за да ти кажа тихичко: „Бях Аз!“
... Аз сложих онзи белег на плътта ти, ...
  407 
  394 
  387 
  794  11 
  383 
  494 
  448  11 
  433 
Страхувам се, че след тъгата
смирението ще се стопи.
Че ще превърна в хладен вятър
Доброто, дето ме крепи.
От сухотата се страхувам ...
  915 
  453 
  440 
  366 
  459 
  395 
Мое мило сърце, уморено от толкова тичане,
не угасвай зад хълма, където денят се топи.
Има още какво да мечтаем, прегърнем, обичаме...
Не потъвай във тези измамно красиви тъги!
Има още пътеки, които не сме си проправили. ...
  588  10 
За Есента е твърде рано още -
цъфтят до лудост китки и любови.
Светулки светят в тишината нощем.
Мечти угасват и се раждат нови.
Ухае пак на летен дъжд, макар че ...
  2232  15  38 
Тъгата се отми като вина,
изписана погрешно на челото.
Какъв прекрасен вкус на свобода!
Каква любов към всичко във живота!
Живяла ли съм всъщност преди теб? ...
  408 
Прошепнах го във тъмното
на вятъра
и всяка сричка сякаш зарисува.
Очите ти... Ръцете ти... Косата ти...
Облизах устни... ...
  719 
Палачи мои, целувам ви ръка.
С ненавистта ви няма да воювам.
Ще пусна нея в мътната река,
докато в тишината чиста плувам.
Избирам Любовта. И нека всяко ...
  476  13 
***
Това, което ни сближава.
Това, което ни дели.
Това, което ни спасява.
Това, което ни боли.
Това, което ни усмихва. ...
  442 
Неочаквано някак,
ей така - като гръм от небето,
неповикана, тиха и странна,
разплакващо истинска,
ще се плисне в очите ти, ...
  624 
Впива корени здрави Дървото в Земята свещена,
после дълго мълчи и отпива от нейните истини...
Текват струйки живот по стъблото му, като във вени
и протяга то клони-ръце
към Небето ни чисто. ...
  1504  17 
Ще догори последната искрица
и огънят ще се превърне в дим.
Надеждата - красива бяла птица,,
ще се изгуби в път непроходим.
Часовникът ще спре да отброява ...
  744  14 
Ще се завърна там, където бях
преди ръцете ни да се докоснат.
Когато не изпитвах лепкав страх
и не измъчвах Теб и мен с въпроси.
Когато само поглед бе ми нужен, ...
  535 
Понякога забравям, че те има
и вкопчвам се във някоя тъга.
Смалявам се... До незабележимост.
И скривам се от всичко във света.
Душата си натравям с вредни мисли, ...
  1441 
Помня как във косите ми рошави дишаше детството.
Помня диви поляни със гъби и билки чудати...
Помня синята книга – най-скъпото свое наследство...
Помня нежната сила, с която ме гушкаше тате.
Помня строгия поглед под белите вежди на дядо ...
  978  11 
Заменям една измислена радост
за две сълзи – ама съвсем истински.
К. Кондова
Заменям един тристаен разкош
и няколко шумни съседски скандала ...
  755 
Все повече ми се мълчи
и все по-често ми се слуша.
Потъва ми се... Във очи,
в които не вирее суша.
Лицето ми погалва хлад - ...
  627  13 
Ето там - на завоя, до стълба с ръждясали длани,
на върха на баира, отмил тебеширите детски
идват те - неми ангели с бели криле изподрани
от далечния път между сивият студ и Надеждата.
Те раздират небето със своята преданост чиста ...
  1239 
Propuestas
: ??:??