Avis
362 el resultado
  391 
  884  12 
(Онази тъмна дума, която не мога да изрека на глас)
* * *
Докато някъде тук
някой
преяжда с егоизъм, ...
  676 
Сега, когато мъката изтича
през пръстите ми като пясък ситен,
когато трябва мъдро да обичам
и да попия в тъмното сълзите...
Когато няма нужда от въпроси, ...
  407 
Раздяла. Тиха и логична.
Без удивителни накрая.
Не пита кой кого обича.
Не иска нищичко да знае.
По вените ми страх пълзи ...
  405 
Налей в очите ми заблуда.
За миналото не тъжи.
Отдавна любовта е луда
и резистентна към лъжи.
Сега говори Тишината. ...
  371 
В такава гъста тъмнина
не бях замръквала отдавна.
Лежа на мократа земя
от страх, вървейки да не падна.
Неназовими и далечни ...
  373 
Да те приема с всяко твое Аз
и пряко всяка своя съпротива.
Да видя във очите ти компас.
Да бъда смела, вярваща и силна.
Да ти се доверя като дете. ...
  392 
Този пъстър живот като бърз влак край мене премина.
Не усетих кога побеляха косите ми даже.
Не усетих как стана две педи над мен, мили сине.
И не си и представях деня, в който ще ми покажеш
колко страшно-ненужна, далечна, досадна съм аз – ...
  1124  12 
  1355  12 
  725 
Аз зная, че за тебе съм невидим
и зная, че не чуваш моя глас.
Затуй избрах в съня ти да намина,
за да ти кажа тихичко: „Бях Аз!“
... Аз сложих онзи белег на плътта ти, ...
  455 
  469 
  470 
  871  11 
  467 
  560 
  515  11 
  500 
Страхувам се, че след тъгата
смирението ще се стопи.
Че ще превърна в хладен вятър
Доброто, дето ме крепи.
От сухотата се страхувам ...
  1035 
  525 
  513 
  443 
  553 
  460 
Мое мило сърце, уморено от толкова тичане,
не угасвай зад хълма, където денят се топи.
Има още какво да мечтаем, прегърнем, обичаме...
Не потъвай във тези измамно красиви тъги!
Има още пътеки, които не сме си проправили. ...
  632  10 
За Есента е твърде рано още -
цъфтят до лудост китки и любови.
Светулки светят в тишината нощем.
Мечти угасват и се раждат нови.
Ухае пак на летен дъжд, макар че ...
  2370  15  38 
Тъгата се отми като вина,
изписана погрешно на челото.
Какъв прекрасен вкус на свобода!
Каква любов към всичко във живота!
Живяла ли съм всъщност преди теб? ...
  455 
Прошепнах го във тъмното
на вятъра
и всяка сричка сякаш зарисува.
Очите ти... Ръцете ти... Косата ти...
Облизах устни... ...
  772 
Палачи мои, целувам ви ръка.
С ненавистта ви няма да воювам.
Ще пусна нея в мътната река,
докато в тишината чиста плувам.
Избирам Любовта. И нека всяко ...
  522  13 
***
Това, което ни сближава.
Това, което ни дели.
Това, което ни спасява.
Това, което ни боли.
Това, което ни усмихва. ...
  487 
Неочаквано някак,
ей така - като гръм от небето,
неповикана, тиха и странна,
разплакващо истинска,
ще се плисне в очите ти, ...
  691 
Впива корени здрави Дървото в Земята свещена,
после дълго мълчи и отпива от нейните истини...
Текват струйки живот по стъблото му, като във вени
и протяга то клони-ръце
към Небето ни чисто. ...
  1585  17 
Ще догори последната искрица
и огънят ще се превърне в дим.
Надеждата - красива бяла птица,,
ще се изгуби в път непроходим.
Часовникът ще спре да отброява ...
  789  14 
Ще се завърна там, където бях
преди ръцете ни да се докоснат.
Когато не изпитвах лепкав страх
и не измъчвах Теб и мен с въпроси.
Когато само поглед бе ми нужен, ...
  584 
Понякога забравям, че те има
и вкопчвам се във някоя тъга.
Смалявам се... До незабележимост.
И скривам се от всичко във света.
Душата си натравям с вредни мисли, ...
  1567 
Помня как във косите ми рошави дишаше детството.
Помня диви поляни със гъби и билки чудати...
Помня синята книга – най-скъпото свое наследство...
Помня нежната сила, с която ме гушкаше тате.
Помня строгия поглед под белите вежди на дядо ...
  1028  11 
Заменям една измислена радост
за две сълзи – ама съвсем истински.
К. Кондова
Заменям един тристаен разкош
и няколко шумни съседски скандала ...
  801 
Все повече ми се мълчи
и все по-често ми се слуша.
Потъва ми се... Във очи,
в които не вирее суша.
Лицето ми погалва хлад - ...
  682  13 
Ето там - на завоя, до стълба с ръждясали длани,
на върха на баира, отмил тебеширите детски
идват те - неми ангели с бели криле изподрани
от далечния път между сивият студ и Надеждата.
Те раздират небето със своята преданост чиста ...
  1358 
Propuestas
: ??:??