И смисъла си ти, и дните ми в него.

Дори да ти прости, ще бъде временно.

Можеш ли да обясниш

непостоянството на времето.

Можеш ли да затвърдиш

 приятелството с откровението?

Можеш и да бягаш, да отлагаш,

можеш и на сън да се надяваш,

можеш да играеш леко вдясно,

леко вляво, да не става тясно...

И ето, самотата е блажена 

и във празнотата отегчена

във любовта си ще съм все вглъбена.

Заоблачен, във дума украсен.

Отглеждан с всеки следващ ден,

светъл  лъч, изгряващ в мен,

ще бъдеш там до сетния ми  ден.

Сметка  платена!

Мечта отдалечена!

Звезда увеличена!

Сама уединена...

ще бъда силуета

на поета... 

Красив е пируета

на луната и небето!