И смисъла си ти, и дните ми в него.
Дори да ти прости, ще бъде временно.
Можеш ли да обясниш
непостоянството на времето.
Можеш ли да затвърдиш
приятелството с откровението?
Можеш и да бягаш, да отлагаш,
можеш и на сън да се надяваш,
можеш да играеш леко вдясно,
леко вляво, да не става тясно...
И ето, самотата е блажена
и във празнотата отегчена ...