Ще си взема от теб, ще си вземеш от мен,
ще те разкъсам на парчета светлина,
ти отново ще се събереш, аз ще ти прошепна пак – ела...
Ще си тръгна, ще ме оставиш, ще си с друга, ще ме забравиш,
но едва ли аз ще мога да ти кажа завинаги сбогом.
Ще съм с друг, ще съм друга, ще живея в сянката на спомените парещи,
ще сънувам топлата ти длан, как от мен събира болката и изхвърля я
в дълбокия океан.
Истината ще изцвили, като впрегнат кон в ярем.
Ти ще искаш да си с мен.
Ще прошепнеш с молещи очи...
,,думите ми забрави - прости”.
Ще изтръпна, есенна в дъжда,
ще политна като лист, от вятъра понесен,
и сърцето ми ще звънне,
ще дочуеш мойта песен…
Пак ще бъдем приказни герои,
този път без маски и игри,
ти ще бъдеш истината моя,
дето може да ме възроди…
© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados