liusito
56 el resultado
Всяка секунда с теб заспиваше под клепачите на времето.
И докато сърцето ми се пробуждаше - разумът ти заспиваше...
Гледаше постоянно към светлината и я гасеше.
Искаше мрак!
Любовта не можа да преплува морето от сълзи. ...
  796 
Границите падат,
рамките са в умовете.
Шареният свят мост към космоса изплете.
Радио вълни, лазерни лъчи, кабели и жици,
лайкове стотици. ...
  675 
На пейката боята е студена...
Ръцете ми са сламки от коприна.
Докосват пъпката червена -
листенце нежност в цветна зима.
Ухае на сълзи тревата, ...
  527 
Светят смарагди в короната на живота -
листа потрепват от вълнение.
Вятърът е нежен, светлината ги мами.
Разцъфват усмивки,
а всяка дъждовна капка ...
  778 
Намачкано време -
кърпичка за бършене на история.
Попило сълзите на мнозина
изтрило грима на суетата.
Спи в джоба ми и сънува... ...
  592 
В зениците на суетата,
лежи ранена гордостта
и с кръв рисува празнотата
родена в пулса на греха.
Красива ,алчна, безчовечна, ...
  612 
Родена съм вовеки да обичам.
Да бъда част от звездната дъга.
След вятъра чудак да тичам
и дърпайки крилата му с ръка,
отново да го връщам във горите, ...
  594 
Няма време
Няма време за преструвки,
за дълго ухажване и плахи целувки.
Животът е въглен и тлее,
душата безлична копнее. ...
  534 
Приличаш ми
Приличаш ми на сбъднат сън,
на нечия надежда във душата,
на блъскащия вятър вън,
на огън парещ сетивата. ...
  590 
Цигулка малка на щурче
настъпих неусетно
и чух гласа ù как реве
под необятното небе.
Щурецът беше сам - ...
  551 
Порочни минути,
прикрити в пазвата на
скучния делник.
Пестеливи думи -
крещят за още безвремие. ...
  825 
Релси звънят в покоя на съня ми.
Колелата се движат бясно,
но аз не мога да излезна от релсите.
Не мога да спра на спирката със
златното фонтанче. ...
  633 
Пътника забрави за своя път,
реката излезе от коритото си свято...
Птиците отлетяха сами - ятото го нямаше.
Очите не виждаха, въпреки че гледаха...
Истината беше заровена дълбоко... ...
  630 
През празниците топли и човешки,
когато всеки сгушил се е в своя дом,
аз вдигам веждите си тежки
и изпод всички наши грешки - търся твоя брод.
И образът ти светъл ме спохожда, ...
  505 
В златна кула злото заключи едно дете.
То порасна като цвете, но не виждаше широкото небе.
В ден, когато времето летеше,
в миг на слабост във света.
През прозорците от сълзи ...
  655 
Утрото ме завари неподготвена.
Забравих да дръпна щорите за него.
Напразно то вика зад прозореца ми.
Някой захлопа по вратата.
Бях заета - сънувах…. ...
  730 
Смразяващата нежност на приливи и отливи,
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ, ...
  1260 
Разрошени глаголи - порочно голи,
неспрегнати - напрегнати,
разхвърляни по пода от мечти.
Забравили за своите игри,
горещи и зловещи като свещи ...
  679 
Допуснах я до себе си и даже я погалих
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от ...
  517 
Метла тя имаше в ръката
и можеше със нея да лети.
Макар че зъби нямаше в устата,
тя сбираше пак хорските очи.
Лицето ú не беше младо, ...
  716 
Направих стъпка - плаха и невинна,
към теб и твоята душа,
ръце протегнах да те стигна,
да взема малко светлина.
Дъждът изсипа се в лицето ми ...
  515 
Онази сила на живота, която тласка към летеж,
понякога завърта те в голгота и губиш светлия копнеж.
Душата тлее като въглен и мъчи се да изгори,
но има място на земята, което тялото държи.
Не спи... Копней и мисли си, че може би живей, не пей. ...
  649 
Понякога на любовта ù трябва малко, много малко, за да бъде истинска, за да бъде сбъдната, зрънце вяра, на която да стъпиш. И след тази първата стъпка може да направиш цяла пътека към небето.
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...
  901 
Кръстосан крак на котарак,
настръхва в порив краткотраен.
И погледът му, някак благ,
краде от вятъра безкраен -
красиви сиви котарани, ...
  564 
Снегът се топеше и замръзналите ручейчета рукваха като малки чешмички. В тях плуваха пъстри, още недоизгнили листа, които бяха останали от есента. По лекото течение на поточетата се чернееха клончета. На едно такова клонче бе кацнало мъничко врабченце,то едва се крепеше право и си чикаше. Малки пръс ...
  750 
Искам да чувам
Слушам дъждът как пее в ушите ми и как квакат уплашените жаби, когато объркат гьола си. Но сега е слънчево и няма помен от дъждовен облак! Защо да мисля за дъжда? Защо да чувам неговата песен? Защо ми е въобще да чувам? Постоянно някой те поучава и ти говори, постоянно някой ти мърмор ...
  2304 
На път съм,
може би ще закъснея,
ще се отбия някъде по кривите пътечки,
на себе си навярно ще се смея,
че плаших се от бели мечки. ...
  590 
Ще си взема от теб, ще си вземеш от мен,
ще те разкъсам на парчета светлина,
ти отново ще се събереш, аз ще ти прошепна пак – ела...
Ще си тръгна, ще ме оставиш, ще си с друга, ще ме забравиш,
но едва ли аз ще мога да ти кажа завинаги сбогом. ...
  592 
Задочно приятелство… на изпити подложено,
редовна любов с хорариум от грешки.
Не стихнали очи човешки ме молят да остана…
Какво, по дяволите, стана?
Заверката е твърде рано, ...
  660 
Ще заостря думите си като копия на островни диваци...
Ще ги скрия някъде във дебрите на самотата.
Ще подразня с песен тишината
и ще хвърля някоя случайно...
Сърцето ти ще писне тайно, ...
  753 
Ще дам живот на пясъка,
ще преброя сълзите му
и после замъка приказен ще изроня с думи...
Приказката няма да е същата,
вълшебната кула ще рухне, ...
  667 
Бъди въздишка нежна
в утрин ранна, белоснежна.
Бъди прекрасна птица -
огромен бял орел,
със свойта властна сила ...
  616 
В един претъпкан свят
цари разврат,
а някъде по кътчетата тъмни
душите стенат - глад...
А някъде във празните очи, ...
  662 
Аз зная, ти чакаш отдавна,
на гара невидима спрял.
Един коловоз през сърцето
отдавна е вече замрял.
Но влакът не чака покана ...
  634 
Веднъж те няма,
после се появяваш на белия свят -
със глас изреваваш.
Растеш като гъба,
събираш мечти ...
  1008 
Адам ли беше, или мъж?
С какво и как да те опиша?
Когато видя те веднъж,
за рая пак ще пиша...
  904 
Не е срамно да обичаш,
да бленуваш нежността,
бос във въглени да тичаш,
да прохождаш на леда.
Страшно е, когато бягаш ...
  1056 
Безвкусни дни с подправки от градушки -
почукват каменни сърца по прозорците на душата ми,
затварям вратата и паля цигарата - илюзия..
Пепелникът – делникът ми сив, се гуши в ъгъла на масата...
Не мога да хвърля фаса, продължавам да го държа между пръстите си... ...
  681 
Какво ни даде любовта ни -
освен сълзи и мъничко омраза?
Какво направих - да те имам,
от себе си да те запазя?
Подхвърляхме си нежност с думи ...
  643 
Като дете на мида-перличка,
търкалям се в ръцете на морето,
а то подхвърля ме, унесено от влюбване в брега.
И пак се блъскам в мократа скала,
и пак целувам пясъка. ...
  725 
Propuestas
: ??:??