27 dic 2008, 16:40

  Poesía » Filosófica
673 0 12
 

Стопи се снегът.

Сякаш илюзия.

Една нощ живя.

Не му понесе климатът.

Отново земята,

черната, калната,

напомни за себе си.

„Трябва да свикнете 

- каза -

аз съм всичко,

което ви трябва.

По мене ходите.

Аз ви храня.

В мене ще легнете.

Аз съм истинската.

Другото е украса.

За очите ви..."

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??