27.12.2008 г., 16:40 ч.

  Поезия » Философска
672 0 12
 

Стопи се снегът.

Сякаш илюзия.

Една нощ живя.

Не му понесе климатът.

Отново земята,

черната, калната,

напомни за себе си.

„Трябва да свикнете 

- каза -

аз съм всичко,

което ви трябва.

По мене ходите.

Аз ви храня.

В мене ще легнете.

Аз съм истинската.

Другото е украса.

За очите ви..."

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??