Когато вече няма да ме има,
денят ще влезе в стаята и – а!
Останало боклуче на килима,
по книгите останал звезден прах.
Картинката като сега я виждам,
дотолкова позната ми е тя:
на дивана котката се ближе,
в саксиите увяхнали цветя.
И същата муха – какво нахалство! –
в прозореца се блъска и кръжи.
И книжката ми – а! – като лекарство
на шкафчето си някой я държи. ...