rajsun (Райчо Русев)
541 1380
16.04.2019 г., 12:15 ч.

А! 

  Поезия » Друга
914 8 6

Когато вече няма да ме има,
денят ще влезе в стаята и – а!
Останало боклуче на килима,
по книгите останал звезден прах.

Картинката като сега я виждам,
дотолкова позната ми е тя:
на дивана котката се ближе,
в саксиите увяхнали цветя.

И същата муха – какво нахалство! –
в прозореца се блъска и кръжи.
И книжката ми – а! – като лекарство
на шкафчето си някой я държи.

А тишината, тънка като риза,
потрепва, сякаш лозова реса.
От стаята не иска да излиза,
за да не ми загубела гласа.

И чудно нещо! Вече ще пътувам,
към най-най-най-далечната звезда,
и тук ще съм – каквото нарисуват
сезоните и всичките деца.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само едно "А!", а изразяващо всичко...Поздравления, Райчо! Ще ти река твоето: "Бъди!"
  • Случайно отворих,повече от любопитство,какво може да има под това "А" и се изумих-толкова много!И по един необикновен начин-"когато вече няма да те има"...Сякаш си оставил отворено прозорче и гледаш ли,гледаш!...Адмирации,Райчо!
  • Великолепно е, Райчо! Емоция, искреност, образност – в Любими!
  • Ако душа зажаднее за Поезия, то е нужно само да отвори твоята страничка.
  • Изповедно!
  • Рай, защо имам спомен да съм го чела! Ако е ново -извинявай...но просто е прекрасно, както цялата твоя поезия!
Предложения
: ??:??