17 ago 2007, 11:14

А аз не казах нищо 

  Poesía » Otra
2543 2 34
 

Зашлевиха ме. Много заболя ме.

Страните ми - две пламнали стърнища.

Надигнаха се в гърлото вулкани -

да изкрещя. А аз не казах нищо.

И спънаха ме. Смяха се ехидно.

Да падна ли на тяхното равнище?

Очакваха във отговор да вдигна

ръката си. А аз не казах нищо.

Изгубиха ме. Като куфар бял

на пъстро, натоварено летище.

След време ме познаха - стар, но цял.

Разпитваха... А аз не казах нищо.

Обичаха ме. Силно. Неведнъж.

След себе си оставях пепелища.

Когато влюбих се в най-истинския мъж -

не го разбра. Та аз не казах нищо.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??