А аз не казах нищо

17.08.2007 г., 11:14 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 24

2601 2 34

Зашлевиха ме. Много заболя ме.
Страните ми - две пламнали стърнища.
Надигнаха се в гърлото вулкани -
да изкрещя. А аз не казах нищо.
И спънаха ме. Смяха се ехидно.
Да падна ли на тяхното равнище?
Очакваха във отговор да вдигна
ръката си. А аз не казах нищо.
Изгубиха ме. Като куфар бял
на пъстро, натоварено летище.
След време ме познаха - стар, но цял.
Разпитваха... А аз не казах нищо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Пътят
От мен се прощават... Преди да ми свикнат...

Жена съм. Това е. И как не разбираш? Сърцето на делник, душата на хляба. Родил се по съмнало, нощем ...
Полет (на Й)

Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
Дистанция

Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...

Още произведения »