24 sept 2007, 9:54

А беше някак вълшебно 

  Poesía
676 0 0

Изгубена там в безнадежното,
опорочила всяка сълза,
изгубена някъде в спомена,
без глас искам пак да крещя.

А беше някак вълшебно,
омайваше ти с красота.
Но всичко пречупи се някак
на звездния прах в пепелта...

Изтривам чувства напъпили
преди да дойде деня.
Как искаш от мен да обичам
на болката сладостта?

© Ледено-Студена Истина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??