Изгубена там в безнадежното,
опорочила всяка сълза,
изгубена някъде в спомена,
без глас искам пак да крещя.
А беше някак вълшебно,
омайваше ти с красота.
Но всичко пречупи се някак
на звездния прах в пепелта...
Изтривам чувства напъпили
преди да дойде деня.
Как искаш от мен да обичам
на болката сладостта?
© Ледено-Студена Истина Всички права запазени