Да прощавам? Това ми е чуждо!
Всяко куче да хапе се учи.
Да простите? С маскирана нужда.
Дежа вю. Няма как да се случи!
Да ви моля? Знам, много съм грешна.
Грехове. Кръст, живот без дилема.
Колко Юди душата ми срещна...
Не прости. Не крещя: Анатема!
И без вашите криви аршини,
и по моята мяра е право.
По човешки животът да мине.
А Безгрешният, Той да прощава.