Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
11.03.2019 г., 0:50 ч.

А Безгрешният, Той да прощава... 

  Поезия » Философска
334 3 6

Да прощавам? Това ми е чуждо!
Всяко  куче да хапе се учи.
Да простите? С маскирана нужда.
Дежа вю. Няма как да се случи!

 

Да ви моля? Знам, много съм грешна.
Грехове. Кръст, живот без дилема.
Колко Юди душата ми срещна...
Не прости. Не крещя: Анатема!

 

И без вашите криви аршини,
и по моята мяра е право.
По човешки животът да мине.
А Безгрешният, Той да прощава.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миночка, Безжичен, благодаря ви! От сърце!
  • Интересно стихотворение.
  • Много хубаво си го казала, това си е живата истина!
  • Благодаря, Марианче!
  • Благодаря ти, Красе!
    Сенсей:
    Аз в своя свят спокойствие намирам,
    сред ноти, думи, котката, цветята...
    Не мразя и не съдя. Игнорирам!
    И само слънце пускам във душата.
  • Абе, прощавам...
    Хареса ми - типично съчетание на женска последователност в езика и ноктите, плюс доброта, която героинята се опитва напразно да скрие в мрачните пещери на душата си...
Предложения
: ??:??