Тиктака старият часовник, тиктака.
Отчита не само време и чувства,
но и илюзии, химери, сълзи...
на хора, имащи чувства.
Дъжд вали по ламарината, тиктака...
размисъл, достойство, часовник ли!?
Навярно времето лекува... но какво?
Май е нечия заблуда. Рокада, а защо?
Гръм, мълния, облаци сиви...
коне препускат диво в ноща.
Словата ненужно напомнят, че
нормалност тук не съществува.