7 feb 2024, 12:22

А душата – износвам резервната вече 

  Poesía
776 10 16
... рамене, колене́, колене́, рамене...
Бяхме готини, истински... Бяхме жестоки!
Всичко дадохме, другото той ни отне
и ни ри́тна животът в хиляда посоки.
Няма как да е зле, щом за друг е добре.
Отвися си разстрелян часовникът жаден,
изкълван е до мрак, но е рано да мреш,
а и филмът е супер, макар че е гаден.
Закъснях като бързам. Все по-ясно личи.
Бързо спя и не пия, но не съм полудяла.
Надалеч недовиждам, очилата са чифт.
Губих път и надежда, но изглежда съм цяла. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??