Mariq_Vergova (Мария Вергова)
108 759
23 nov 2008, 21:26  

А обеща да ме обичаш... 

  Poesía » De amor
879 0 9

Нощта навън разстила леден дъх,
не шумва  ни ветрец, ни глас на птиче.

А месецът боде ме с остър връх
и на съня ми нишките разсича.

А бяха дни и пълната луна,
досущ наивно, влюбено момиче,
повярва ти, когато обеща,
когато обеща да ме обичаш.

Но вятър всички думи разпиля
и на дъжда, без жал, ги запокити.
А ти, забравил мен и любовта,
нанякъде, по този свят заскита.

А днес, под тънко резенче луна,
сърцето ми виновно коленичи
и моли се, без глас, да му простя,
да му простя, че още те обича...

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??