А сутрин, бяла мантия студен
и хрупкав сняг града ни прероден -
след нощ, когато в диви пререкания
се бори в теб крадецът със избрания -
е скрила, за да срещне мъдър ден.
Така и аз съм вече уморен
и с дух, от неуспехите сломен,
не искам нощ с катранени мечтания,
а сутрин бяла.
Днес страстният копнеж е умъртвен
и само люта мъка има в мен,
но въпреки безумните страдания, ...