Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
23 feb 2021, 21:20

А там – под възглавето, спят непробудно петли 

  Poesía » Otra
271 2 4

Пристъпват на пръсти, не смеят да дишат дори,
словата що лудият вятър нехайно разпръсна.
Свещта на треперливо парчета от мрака гори,
за стихове рано е, а за молитви е късно.

 

В предетата крие се плахо наплашен сънят,
откъсва си хапчица малка от лунната сладост.
Звездите са капчици мед и прецизно лепят,
сърцето напукано на неживяната младост.

 

А там – под възглавето, спят непробудно петли,
 Луната от облак постеля извеза прекрасна.
И тополите стават за някой вълшебни метли,
 Чудесата ми кротки са – спят и спят. Да пораснат

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??