Patrizzia (Надежда Ангелова)
2305 18273
23.02.2021 г., 21:20 ч.

А там – под възглавето, спят непробудно петли 

  Поезия » Друга
292 2 4

Пристъпват на пръсти, не смеят да дишат дори,
словата що лудият вятър нехайно разпръсна.
Свещта на треперливо парчета от мрака гори,
за стихове рано е, а за молитви е късно.

 

В предетата крие се плахо наплашен сънят,
откъсва си хапчица малка от лунната сладост.
Звездите са капчици мед и прецизно лепят,
сърцето напукано на неживяната младост.

 

А там – под възглавето, спят непробудно петли,
 Луната от облак постеля извеза прекрасна.
И тополите стават за някой вълшебни метли,
 Чудесата ми кротки са – спят и спят. Да пораснат

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??