Не знам кой лист хартия вече изгарям,
в чувствена откровеност пак се отдавам...
Изброих ги всички,
а болката все още не е минала и две срички...
Азбуката е голяма,
тъгата е прощална.
Сляпа рима, пряма,
ала туй сърце не е от стомана...
Изморен съм от музика, цигари и лъжи,
опитвам се римата да нарисувам, но уви!
Напоследък пак не ми върви.
А и как, като не е спирало да горчи. ...