Не знам кой лист хартия вече изгарям, в чувствена откровеност пак се отдавам... Изброих ги всички, а болката все още не е минала и две срички... Азбуката е голяма, тъгата е прощална. Сляпа рима, пряма, ала туй сърце не е от стомана... Изморен съм от музика, цигари и лъжи, опитвам се римата да нарисувам, но уви! Напоследък пак не ми върви. А и как, като не е спирало да горчи. Удари, следи, залези и пак зори, но не спира да боли... Моливът пак крещи: "Светльо, не се ли умори?"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.