Навън е някак си студено,

дъждът не спира да вали,

прикривайки лицето бледо,

по което стичат се сълзи.

Вървя по уличката мрачна

и стъпвам сякаш по стъкла,

но болката, която чувствам,

спотайва се във моята душа.

Със жалък опит да прикрия самотата,

усмихвам се и весело мълвя,

ала в думите открива се лъжата

и усеща се, че силно аз скърбя.

Измина вече месец, дори два,

но мъча се да разгадая,

защо след подлата лъжа,

ми казваш: "Все за теб мечтая!"

Страдам... Причина не е самотата,

обгърнала ме с двете си ръце.

А да ме молиш, нямаш срамотата,

да ти върна своето сърце.

Ала аз не те обичам вече, разбери!

Това е истината, зная, че боли.

Но в гърба ми нож заби,

когато пръв ти моето сърце разби!