Да пиша песен, за тишината, предполагам е безсмислено,

такава песен стойност никаква не притежава,

съжалявам, задължава ме изкуството,

в музика света действителен да претворявам.

Да затвориш нищото във петолиния,

 с паузи да редуваш паузите

 и с гения си да му предадеш безсмъртие -

глупаво е, глупаво е,

съжалявам...

И все пак тишината  предпочитам пред заблудите,

за безсмъртни, непреходни истини,

редувани, със глупостта на моралистите.