Да пиша песен, за тишината, предполагам е безсмислено,
такава песен стойност никаква не притежава,
съжалявам, задължава ме изкуството,
в музика света действителен да претворявам.
Да затвориш нищото във петолиния,
с паузи да редуваш паузите
и с гения си да му предадеш безсмъртие -
глупаво е, глупаво е,
съжалявам...
И все пак тишината предпочитам пред заблудите,
за безсмъртни, непреходни истини,
редувани, със глупостта на моралистите.
© Антоан Всички права запазени