Ах, това време
Поглъщам жадно топлината на деня.
Гласът ми се прелива с чудна сила.
Как този свят да разбера,
като моето време все не стига?
Разнищтвам дните си с вечността.
Една далечна мисъл пак ме води.
Летя лудешки с тази игра,
дано само радост да ме споходи!
И няма да пропусна нито миг
белите ми дни да излетят безцелно!
Затворя ли деня си с нощта, ...