Ах, това време

Поглъщам жадно топлината на деня.

Гласът ми се прелива с чудна сила.

Как този свят да разбера,

като моето време все не стига?

Разнищтвам дните си с вечността.

Една далечна мисъл пак ме води.

Летя лудешки с тази игра,

дано само радост да ме споходи!

И няма да пропусна нито миг

белите ми дни да излетят безцелно!

Затворя ли деня си с нощта,

зная, че ще си отида бързо.

На рамената си нося горестта,

но моят полъх пак ме следва.

Оцелелите си чувства как да спра,

като пак избухват с нова сила?