Когато можем да се върнем към себе си
Да разграбим усмивките си
в мълчание
Да прозрем
че никога не сме говорили
За най-дългото чакане
Винаги тръгваме един към друг
Онази сълза крещи измежду гърбовете Ни
Помниш ли скалистия бряг?
А някога под смълчаните колони
чакаше старостта
И можехме да забравяме ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.