Donnerjack
69 el resultado
Кратко 2
Прелита ме денят изгряващ
до кафеварката е твоят почерк
разбуден
градът запява монотонна песен ...
  1272 
съдът на старите ни грешки
взе последния ферибот
зимата свива криле
в заканителен пестник
и отброява пришествия ...
  1325 
До пръстта...
В отраженията на откраднатите букети
След лопатата на всичко отредено
След влагата на хиляди длани
Есента ни отива по този начин ...
  1295 
Добър ден аз съм секирата
Хъмммм този момент предстоеше
Един вид пред себе си стоеше
Някак неистово
Шегобийско стоеше ...
  722 
Може да го наречем групова тишина
Незапочната такава
Обаче
Ставаш
Решаваш че е време да се целунеш по бузата ...
  735 
Блаженни мастилените духом
и техен пророк
избелелият лист е...
Несъгласието отпива вместо себе си
и се просва на пътя ...
  707 
Като неизбежно минало застопорен
си мисля да мечтая -
не желая
Иначе е лесно
неизбежно е ...
  1117 
Опетненост Между ъгълчетата на пръстите
Забравили Вчера но живеещи в Утре
Зад бледата закостенялост на онзи кален уличен
спомен
Презрял влажната целувка на раздялата ...
  1055 
" SHU program "
трудните понятия
трудните творения
родени кални
копнели кални ...
  1250 
"И тя отиде
в Сибир
и му развали
цялата каторга."
Мене ме е стах, Силвия... ...
  1790 
Непродуктивно дращене
по крилете
на Ближния
надвиснало като кататонен ступор
над думите ...
  832 
по равното поле между кръвонасяданията
за да не стихнат по долу мъртвия си център
вред студените паузи на последните отчаяни ребра
без притоците на клавишния морзов такт
пребродили всеки миг на цялост в градините ...
  952 
Господи, аз я загубих...
(Ех, заблуди и китарени листи)
Господи, не съм те чувал
от две-три седмици...
(Е те така е, твърде си свадлив) ...
  998 
Аз съм белият гардероб
Зад вратата
Най-тихите ти ноти
Облачният сън
Събуден ...
  792 
Добре поддава
Добър
Мускулен тонус
И ту... (не се чете...)
Гука ...
  820 
Когато можем да се върнем към себе си
Да разграбим усмивките си
в мълчание
Да прозрем
че никога не сме говорили ...
  1054 
Скиталец
Не си отивай с малки часове,
в деня нестихващо обречен,
почакай мене и съня,
не си отивай с младата луна! ...
  784 
... там където небето бе изплакало всичките си сълзи...
-... аз... аз съм запленен - каза той
-Замълчи!Тишината ни слуша - отвърна тя
... а нощта бе свалила тъмната си риза...
- Ти каза, че си запленен? ...
  751 
Когато вятърът не ще разпитва
и всичко за разбиране ще е пустиня
и чучулига
и шепа пръст
и шета камък ...
  971 
И този живот изпълнен с долини
приседнали зад мрачното си рамо
И как крещеше слънцето
придобило загубите на плътта
в насъщния хуманен подтик ...
  805 
Тези бедра...
- Има ли смисъл в тях?!
- О ДА –
За да не пожълтеят усмивките
на всичките ти момичета ...
  987 
"Не зная къде и кога. Кой знае? Къде е днес вчерашният дъжд?
В град невидим?
Вътре в мен?
Наоколо е тихо и студено. Напред - безкрайността. Не усещаш движението.
Няма луна, но звездите светят ярко - като мънички диаманти." ...
  959 
На гаснещото утро в безутешен сън,
солта на дните трижди разпиляна
попива в детските очи,отвън
крила разплита сива врана.
А призрак хилав и смутен ...
  833 
Аз съм път на плътта океанна
Ти си синя
и взор на вълна
Аз съм пустинния гръб на реката
Ти си всичко и нищо ...
  988 
на Теб
за горчивия път на усмивката
Жътва е
Пиян ида от града на тъгата
по сухите пънове на преподобни сребърни ели ...
  1049 
старецът
със сивата си шапка
разхожда пролетни врабци
бягам
от мислите на посребрен следобед ...
  904 
“Поезията не може да бъде убита. Тя умира само от
собствената си смърт.”
Иван Радоев
На М., докато песента ни раздели
Но ние все пак сме в живите… ...
  910 
Улиците - безкрайна върволица на самотни луни
Причастието - настинало време
без минути на колебание
Брегът - синьо разпятие на грях
Днес вървя след себе си ...
  860 
"Само Бог има право
на самота."
Турска поговорка
Говоря на развален кантонски...
Стъпвам ...
  935 
Любов
„ Най-големият Учител е
любовта. Да обичаш,
означава да забравиш за
себе си и чак тогава ...
  1170 
Аз Аз Аз
Още един път Аз
Аз не съм ли този
дето каза Аз
Хиляда бездетни семейства ...
  1013 
„... пъргава, изменчива, безскрупулна, красива,
свободна в хищния си избор, съвършена
в изящната си форма. Готова винаги да избяга
от клишетата, дори от своето собствено.”
И се усмихна в ъглите на безкрайно изречение... ...
  862 
Потънал в долините на тази
все по-хрупкава Самсара
Расте
зад бемчиците по ушите ù
Отпива ...
  969 
Аз съм фрагмент
Съм надвиснал прозорец
Съм стара дървена рамка
Съм преразказана тишина
Сутрин ...
  835 
"Любовта е напуснала този град като армия, опустошила поредната завзета крепост."
Тук времето
е само временно
пребиваващ
латернаджия ...
  801 
Крилете си вземи... крилете
оставили чист детски смях -
за забрава наметало
Вземи си спомена
Вземи усмивките ...
  808 
Връщам се в неугледните дни на миналото
откраднало кратък градски шум
от избледняващото настояще
Това дори не може да бъде
кратък изказ... ...
  1199 
Трябва да си готов...
По време
На събуждането
Има само събуждане
Страстта залинява ...
  843 
"А всеки е само това, което
без него става невъзможно."
Ден първи
Аз помня
въздишките на листата ...
  997 
Не ми се щеше да оразмерявам скръбта,
която така и не зае никакво място зад себе си.
Къде и Как?
Ослепената есенция – „Опитай да поплачеш.”
Как и къде? ...
  960 
Propuestas
: ??:??